Родителско отчуждение и възможности на институциите за въздействие

Възможности и инструменти за въздействие

Възможностите на социалните работници

Законът (СК и ЗЗакрДт) е отредил важна роля на социалните работници преди, по време и след приключване на един процес, но не им е осигурил никакви ефективни инструменти.

Правомощията на социалните работници могат да бъдат обобщени по следния начин: изготвяне на протоколи, удостоверяващи кой се е явил и кой не, какво е казал, извършил или не; изготвяне на планове за действие, които никой не изпълнява; отправяне на писмени покани до родители за провеждане на срещи, на които никой не се явява или ако все пак някой се яви, той се държи арогантно и проявява неуважително отношение и отправя заплахи; посещение на адреси на домове, в които би следвало да се намират децата, а те отдавна са напуснали.

В работата си социалните работници остават незащитени. Дават обяснение при всяка проверка в Държавната агенция за закрила на детето, инициирана по сигнал на всеки родител, бил той основателен или не. Атакувани са от виновния родител, чрез жалби в полицията и в прокуратурата без да бъдат защитени от институцията, която представляват. Изправят се пред съда по дела за клевета, когато изразят становище. Принудени са да поемат и организират защитата си сами по образуваните срещу тях дела. 

Полезни за делото се оказват единствено социалните доклади, които носят информация за битовите условия, с които родителите разполагат, за подкрепящата ги среда и евентуално данни за взаимоотношенията между партньорите.

Често социалните работници са обвинявани, че заемат страна в процеса. Независимо дали това е така или не, то ДСП изразява становище, така както правят и страните в процеса, което съдът не е длъжен да съобрази и възприеме.

Т.нар. „инструмент за въздействие” върху поведението на един родител, което е във вреда на детето, се явява заповедта на Директора на съответната Дирекция „Социално подпомагане”, с която родителят бива задължен да ползва социална услуга, напр. „психологически консултации” за срок от една година, с цел преодоляване на вече настъпило отчуждение между единия родител и детето. Заповедта се издава след като родителят е отказал да съдейства доброволно.

От една страна, неизпълнението на заповедта влече единствено санкция – глоба или имуществена санкция (чл. 45, ал. 9 ЗЗакрДт).От друга страна, заповедта на директора представлява административен акт, подлежащ на обжалване пред административния съд и Върховния административен съд. Ползването на една социална услуга е поставено в зависимост от волята на родителя. 

В крайна сметка ползата от този „инструмент” е нулева. Услугата не е ползвана, интересът на детето не е защитен.

Възможностите на съда

Съдът е единствената институция, която разполага с възможността да стигне до обективната истина и действителните съображения на родителите за едно или друго действие. Гаранция за това е силното служебно начало. В правомощията на съда е да дисциплинира страните и да обезпечи разглеждане на делото в разумен срок.

Най-значимият за съдията „инструмент“ се явява експертизата. Вещите лица задължително следва да бъдат компетентни, с нужния опит и смели, готови да кажат истината, такава каквато е. Всички експерти, изготвили заключенията по второто дело, отговаряха на тези изисквания. Съдебният акт е призван да сложи край на правния спор и да задължи страните да съобразяват поведението си с установеното от съда. Това на практика обаче не се случва. 

Възможностите на съдебните изпълнители

Единствената възможност за принудително изпълнение на задължение за предаване на дете и режим на личен контакт е уредена в чл. 528 ГПК. Този изпълнителен способ не гарантира предаване на детето по следните съображения:

 - той изисква редовно уведомяване на задължения родител, по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време, каквото не може да има, ако местонахождението му и това на детето са неизвестни. Дори и връчването да се осъществи редовно и да последва неизпълнение, съдебният изпълнител може, но не е задължен, да наложи глоба;

- налагането на глоба не стимулира задължения родител към изпълнение;

- съществуването на обективни пречки за своевременно изпълнение на задължението, се явява поредното оправдание за неизпълнение на задължението за предаване на дете;

Възможностите на прокуратурата

Неизпълнението или осуетяване изпълнението на съдебно решение за упражняване на родителски права или за лични контакти с дете, е престъпление по чл. 182, ал. 2 НК, наказуемо с пробация или глоба от 100 до 300 лева, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до 3000 лева.

Образуваните наказателни производства, малко на брой, приключват с решение по чл. 78а НК, с което родителят е освободен от наказателна отговорност и глобен.

Дори наказание да е наложено, то няма никакъв възпиращ ефект върху виновния родител. Годините са минали, режимът не е изпълняван, отчуждението е факт. Решението не може да върне пропуснатото време, да възстанови изгубената връзка, а отчуждаващият родител се счита неосъждан. Режимът на личен контакт продължава да не се изпълнява.

И „този инструмент” се оказва лишен от смисъл.

Възможностите на полицията

Възможностите на органите на МВР са да обявят дете за общодържавно издирване, когато неговото местонахождение не е известно.

Полицейската закрила по чл. 37 ЗЗакрДт и Наредба I – 51 от 12.03.2001 г. за условията за реда за предоставяне на полицейска закрила на детето е друга възможност за издирване на изчезнало дете, когато съществува пряка и непосредствена опасност за живота и здравето му.

Когато местонахождението на едно дете е неизвестно, е налице пряка и непосредствена опасност, както за живота, така и за психичното му здраве.

На този етап ефектът от приложението на наредбата в посочената хипотеза е нулев.

Ако днес един родител попита по какъв начин може да упражни родителските си права, респ. да вижда и взема детето си за осъществяване режим на личен контакт, когато другият родител отказва доброволно да го предаде, отговорът би бил: по никакъв начин. До този извод стига Геновева Илиева , съдия в Районен съд - Варна, на база на дългогодишния си опит в съда.

Интересни решения от съдебната практика може да видите тук: https://news.lex.bg/%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D1%80%D0%BE%D0%B4/